Растенията, от които пчелите събират прашец, нектар, а от някои и мана се наричат медоносни.По-голяма част от тях предлагат едновременно нектар и прашец. Такива са овощните дървета, кокичето, тиквата, слънчогледа и др. Някои растения предлагат голямо количество нектар и по-малко прашец. Такива са акация, секирче, резене и др. Друга част от растенията предлагат голямо количество прашец и по-малко нектар:круша, ягода. Има растения, които предлагат на пчелите само прашец: леска, елша,топола, бреза, царевица, коноп, шипка и др. Има и растения, от които пчелите събират само нектар. Такова растение е кариоптериса. Това е китайски храст, който достига до височина 1 м, цъфти през август- септември в син цвят и може да се използва за изграждане на жив плет.
Количеството нектар, което отделят цветовете на растенията е различно. То зависи, както от вида на растението, така и от климатичните условия (температура, влажност на въздуха, слънчева светлина, сила на вятъра и др).
При облачно време цветовете с открити нектарници (репица, синап, ягода, ябълка, круша) отделят най-много нектар около обяд , а при ясно време-сутрин и вечер.
Цветовете със закрити и дълбоки нектарници (пеперудоцветни, устоцветни) отделят нектар по-слабо до обяд и по-силно следобед. В ясни дни те отделят повече нектар, отколкото в облачни.
С повишаване на температурата до 25-30°С се повишава и нектароотделянето, но при по-високи температури, то рязко намалява или спира напълно. За повечето растения най-благоприятната температура е 16-25°С.
Слънчевата светлина е от съществено значение за нектароотделянето. Растенията в сянка отделят по-малко нектар от растенията огрявани от слънцето.
До определена степен влажността на въздуха съдейства за увеличаване отделянето на нектар. За повечето растения най-подходяща влажност на въздуха е 60-80%.
Влиянието на дъжда върху нектароотделянето може да бъде, както положително, така и отрицателно. През топлите дни при чести, но слаби дъждове, растенията отделят нектар в изобилие. По-честите дъждове измиват нектара от цветовете. В ясно време след дъжд растенията отделят много нектар.
Вятърът винаги оказва отрицателно влияние върху нектароотделянето. Независимо дали е топъл или студен, той намалява или спира отделянето на нектар.
Различно е и захарното съдържание на нектара. При едни растения то е високо, а при други-много ниско. Пчелите предпочитат да събират нектар със захарно съдържание 50-56%. По-неохотно събират по-концентрирания или по-разредения, а въобще не събират нектар с водно съдържание под 5%. А ето и захарното съдържание на нектара на някои видове растения:дива ягода-18,5%, слива-22,4%, розова детелина-31%.
А какво знаем за нектара?
Нектарът е сладка течност, която се отделя от нектарните жлези, разположени обикновено по цветовете на растенията и пренася хранителни вещества. Той привлича насекомите, които го събират, а така те спомагат за опрашването на растенията.
Нектарът е воден разтвор на захари-захароза, фруктоза и глюкоза в различни съотношения. Например нектарът от слънчоглед, фацелия, глухарче, джанка и синя слива съдържа голямо количество глюкоза и фруктоза, а по-малко захароза. В нектара на акацията, червената детелина, череша, круша и тиква преобладава захароза.
Освен захари нектара съдържа малки количества азотни съединения, органични киселини, витамини, аминокиселини. Той притежава антибактериални свойства, които предпазват размножителните органи на растения от болести.
|